Latest news

Зам.-министър Ганчев: Започваме работа за подобряване на процедурите за режим на лични контакти между детето и родителя

14 March 2022г.

Със заповед на министъра на правосъдието Надежда Йорданова е сформирана работна група за усъвършенстване на правната уредба на изпълнение на задължението за предаване на дете, предвидено в Гражданския процесуален кодекс.

Това стана ясно днес по време на срещата между заместник-министъра на правосъдието Борислав Ганчев, заместник-председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Мария Цачева, и члена на Съвета на КЧСИ Сийка Анадолиева. Повод за дискусията бе набелязване на стъпки, във връзка с предстоящата работа на експертите от работната група за подобряване на процедурите по предаване на деца и изпълнението на съдебни решения за режим на лични контакти между детето и родителя, при когото то не живее.

От Камарата на частните съдебни изпълнители се ангажираха да изготвят актуална статистика за броя образувани дела в страната за предаване на деца на родител, както и по колко от тях се е стигнало до ефективно предаване на детето.

Бяха набелязани редица констатирани в практиката на съдебните изпълнители проблеми, които изискват освен нормативно подобрение и добра координация между институциите.

Заместник-министър Ганчев отбеляза, че в най-добър интерес на детето е то да може да продължи да контактува с двамата си родители и след тяхната фактическа раздяла, ако съдът е установил, че няма пречка за това. „Всички институции, ангажирани в този процес, следва да работят приоритетно и с отдаденост, тъй като децата са основната ценност в обществото и нашето бъдеще“, каза още той.

По думите му Министерството на правосъдието продължава задълбочения диалог с експерти и неправителствени организации за постигане на оптимални резултати за децата, както и на техните родители.

КЧСИ: Готови сме да събираме вземанията, дължими и към държавните институции

24 November 2021г.

Камарата на частните съдебни изпълнителени (КЧСИ) иска да увеличи публичните взискатели, които възлагат своите вземания за събиране на частните съдебни изпълнители, включвайки сред тях НАП, държавните институции, министерства, агенции и други. От камарата искат да събират и разходите в досъдебните производства и глобите на КАТ.

Използват се имената на действащи ЧСИ за фишинг – атаки!

12 April 2021г.

През последните дни в Камарата на частните съдебни изпълнители се получиха множество сигнали от граждани за получени фалшиви имейли от името на частни съдебни изпълнители. Като податели са посочени действащи частни съдебни изпълнители, но това е злоупотреба с техните имена. Заглавието на фишинг - имейла е „Покана за доброволно изпълнение“.

От КЧСИ предупреждават гражданите да не отварят такива имейли и прикачени към тях файлове, тъй като те са изключително опасни за потребителите.

Частните съдебни изпълнители привеждат в сила съдебни актове и въз основа на съдебно решение се образува изпълнително производство. То започва с покана за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбите на ГПК поканата се връчва чрез призовкар на място или се изпраща по пощата с обратна разписка и никога по имейл. Използването на електронна поща при изпълнителните дела е изключение, и то само при изрична уговорка с частния съдебен изпълнител.

Съветваме гражданите при получаване на такива имейли да не отварят прикачените файлове, да проверят първо дали има частен съдебен изпълнител с такова име и веднага да се свържат по имейл или телефон с кантората му, за да получат необходимата информация. Най-актуалните данни за действащите частни съдебни изпълнители на територията на Република България може да получите единствено на интернет-страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители на следния линк: https://www.bcpea.org/bg/register

Цитат: https://www.bcpea.org/bg/ официален сайт на КЧСИ.

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ/ ВЪТРЕШЕН ПРАВИЛНИК

04 November 2020г.

На 21 август изтича срокът за привеждане в съответствие на вътрешните правила, чрез които задължените лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари следва да отразят новите си задължения по закона, в сила от 2018 г. Кръгът на тези лица (чл. 4 от закона) не е променен съществено спрямо стария закон, но изискванията към тях са увеличени и на практика са непосилни за малките фирми.

Най-важните новости са свързани с това, че трябва да се направи оценката на риска заедно с вътрешните правила, изискванията за идентификация и проверка на произхода на средствата на клиентите са увеличени, има специални изисквания за работа с видни политически личности, с контрагенти от рискови държави и в случаите на съмнителни операции.

От това следва, че не е достатъчно да ангажирате консултант, за да ви напише вътрешни правила. В зависимост от спецификата на работа ще бъдат засегнати и други вътрешни документи и процедури, например, процедура по одобряване на клиенти, документи, свързани с GDPR, длъжностни характеристики и пр.

Какво съдържат Вътрешните правила?

Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (чл. 101 ЗМИП) включват:

1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;

2. реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари и финансирането на тероризма;

3. система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията по ЗМИП и ЗМФТ;

4. възможност за извършването на преглед от вътрешен одит (ако е приложимо);

5. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията (за големи предприятия);

6. вътрешната система по чл. 42 (за определяне дали клиентът е видна политическа личност);

7. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;

8. пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;

9. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;

10. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;

11. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;

12. разпределението на отговорността по клонове и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7, ако има такива;

13. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба (специализираната служба е задължителна само за лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11 с изключение на застрахователните посредници);

14. правилата за обучение на останалите служители;

15. разпределението на отговорността на представителите и служителите за изпълнение на задълженията по ЗМИП и ЗМФТ, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители, служители и лица в сходно положение, ангажирани в дейността на друго основание;

16. процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители или лица в сходно положение, ангажирани в дейността (очевидно не се отнася за лица без нает персонал);

17. оценката по чл. 98, ал. 4 (оценка на риска, отнасяща се за ЮЛНЦ, за тях срокът е 13 септември);

18. други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4.

Примерната структура на вътрешните правила в случаите на минимални изисквания може да включва:

Вътрешна организация и контрол. (Политики и процедури. Разпределение на отговорностите за изпълнение на задълженията, установени в ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им)
Вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;

+ Собствена оценка на риска по чл. 98, ал. 1 от ЗМИП

Комплексна проверка: Идентификация на клиенти и ДСК, Проверка на произхода на средствата/източника на имуществено състояние (лица по чл. 36). Събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения. Актуализиране на клиентски досиета. Текущо и разширено наблюдение
Установяване и докладване на съмнителни операции. Критерии за установяване на съмнителни операции, сделки и клиенти.
Условия и ред за съхраняване на информация за клиенти, операции или сделки
Обучения
Независим контрол (включително вътрешен одит);

Линк към Правилника за прилагане на ЗМИП: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189981
Източник на информация: https://economix.bg/

10 години абсолютна давност за дългове на физически лица

30 September 2020г.

Да се въведе 10-годишна абсолютна давност, с изтичането на която да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, предлагат депутати. Те са внесли проект за допълнение на Закона за задълженията и договорите.

Давността няма да се прилага, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или произтича от непозволено увреждане, или неоснователно обогатяване. От нея няма да се възползват едноличните търговци.
Освен това така ще се уеднакви режимът за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, а и ще се даде шанс на гражданите „да започнат от нулата и да градят на чисто своята семейна икономика“.

Парламентът прие мерките за след извънредното положение

14 May 2020г.

Правителството взе решение в България да бъде обявена извънредна епидемична обстановка (ИЕО) за един месец – до 14 юни. Здравният министър Кирил Ананиев обяви, че в заповедите по същество няма нищо ново – каквото е било забранено, остава забранено, което е било разрешено – остава такова. Има само две промени – разрешават се трансплантациите и вече може свободно да ходят всички в градските градини и паркове.

Парламентът прие и мерките за след извънредното положение, които да влязат в сила от 14 май 2020 г.

Още два месеца – до 13 юли, ще важи забраната за налагане на запори на банкови сметки на физически лица, както и върху пенсии и заплати. Депутатите обаче все пак разблокираха частично принудителното изпълнение и гласуваха, че след края на извънредното положение ще може да се извършват публични продани и въводи във владение срещу юридически лица. В закона за извънредното положение беше записано следното: „До два месеца след отмяната на извънредното положение срещу физически лица се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По искане на физическото лице, направено преди изтичането на срока по изречение първо, публичните продани, съответно въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски“.

на 04.05.2020 г. КЧСИ излязоха с официално прессъобщение, в което предлагат различни облекчения за длъжниците за период от 2 месеца след изтичане на извънредното положение. Предлага се разсрочване и доброволно погасяване на дългове без съдебна процедура в подкрепа на хората и бизнеса.

Извънредното положение е удължено до 13 май

06 April 2020г.

Парламентът удължи извънредното положение в България до 13 май, след като депутатите приеха предложението на Министерския съвет. То бе подкрепено от 122-ма депутати от ГЕРБ, ВМРО, НФСБ, ДПС, „Воля“ и „Атака“, а 47 народни представители от БСП гласуваха „въздържал се“. Първоначалният срок на извънредното положение беше до 13 април, но предложението за удължаване дойде след прогнозите на Националния оперативен щаб, че пикът на коронавируса се очаква около и след Великден. До момента в страната регистрираните заразени са 541, а починалите са вече 21. Продължава и ръстът на заболеваемост в света, като общият брой на заразените надмина 1 милион. По-рано премиерът Бойко Борисов каза, че мерките и ограниченията трябва да останат, докато в страната не бъде отбелязан траен спад на заболелите.

Спират запорите на заплати и сметки на граждани, както и процесуалните срокове

18 March 2020г.

Във внесения от Цвета Караянчева и още 19 депутати от ГЕРБ Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявение с решение от 13.03.2020 г., се предвижда всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства спират да текат, освен тези по наказателните производства. Спира се налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на граждани. С него се прекратяват всички обявени процедури по публична продан и въвод във владение при държавните и частните съдебни изпълнители. И се регламентира, че след прекратяване на извънредното положение тези производства ще се образуват и обявяват отново. Законът ограничава и нотариалните удостоверявания до спешните и неотложни заверки. И разпорежда, че Нотариалната камара осигурява поне един дежурен за съответния район при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

Приеха на първо четене промени в ГПК за защита на длъжниците

31 December 2019г.

Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение

Парламентът прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, с които се създава задължение за съда за извършване на служебна проверка в заповедното производство за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители. Измененията бяха одобрени единодушно с 95 гласа "за, съобщава БТА. Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, както и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение.

В края на януари т.г. ЕК е уведомила България, че следва да предприеме мерки за отстраняване на противоречащата на правото на ЕС съдебна практика във връзка с липсата на възможност за служебна проверка на вземанията, основани на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Нов европейски закон слага край на „вечните длъжници”

Законопроектът съдържа допълнително изискване към заявителите в заповедното производство да представят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Предлага се също, когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес и е уведомен чрез залепване, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.

Fitch повиши перспективата за кредитния рейтинг на България на положителна

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов посочи, че в законопроекта са представени две становища - едното е по предложение на омбудсмана, а второто е на работната група към Министерството на правосъдието. „Вариант две е по-балансиран и по-равнопоставен спрямо страните в заповедното производство и в по-голямата си част е съгласуван с институции и със съсловни организации”, отбеляза Кирилов.

източник: https://nova.bg/news

Омбудсманът отнесе проблема с частните съдебни изпълнители в съда в Страсбург

16 September 2019г.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург може да бъде залят от дела на българи, пострадали от частни съдебни изпълнители (ЧСИ).

За това предупреди националният омбудсман Мая Манолова след среща с председателя на Европейския съд по правата на човека Гуидо Раймонди. Омбудсманът получи пълната му подкрепа по отношение на подетата от нея кампания за ограничаване на извънредните правомощия на частните съдебни изпълнители у нас, в контекста на вече съществуващата практика на Европейския съд, съобщават от институцията.

От април е налице осъдително решение срещу Словения за това, че за малък дълг от 170 евро е продадено на половин цена жилището на гражданин на Словения, като държавата е осъдена на близо 85 хил. евро обезщетение за това действие, даде пример Манолова.„След осъдителното решение срещу Словения България е изправена пред ситуацията да плаща сериозни обезщетения на всеки гражданин, който се оплаче в Страсбург за това, че жилището му е продадено на половин цена, без да може да обжалва оценката, за малък дълг, т.е за ежедневната практика на частните съдебни изпълнители в България, от която потърпевши са не десетки, не стотици, а хиляди български граждани“, посочи Манолова. По време на срещата с Гуидо Раймонди общественият защитник го информира за пакета от законодателни промени, внесени от нея през миналия месец в Народното събрание срещу извънредните правомощия на частните съдебни изпълнители.

Сред предложенията ѝ са длъжниците да могат да обжалват оценката на недвижимите имоти, за да не се продават жилищата им на безценица, да няма запор на заплати и имущество за дълг от 100 лева.

Освен това Манолова предлага да бъде коригиран несеквестируемият доход, който не е променян от 2008 г., когато минималната работна заплата беше 460 лв., а също така и намаляване на таксите на ЧСИ.

Идеята е сборът от всички такси да не надвишава размера на задължението и длъжникът да не дължи такси, когато плаща в срока за доброволно изпълнение.
източник: https://www.investor.bg/

Правосъдното министерство предлага частните съдебни изпълнители да пазят документи 100 години

19 June 2019г.

Изпълнителните листове, обезпечителните заповеди и постановленията за възлагане ще се пазят 100 години в архива на частния съдебен изпълнител (ЧСИ). Това предлагат да се регламентира в Наредбата за архива на ЧСИ от Министерството на правосъдието, съобщава news.lex.bg. Измененията са публикувани за обществено обсъждане на правителствения портал strategy.bg.

Всички тези документи имат сериозни правни последици, тъй като засягат съществено имуществената сфера на длъжника и са основание за придобиване на права от трети лица върху неговото имущество. Откакто преди 12 години в сила влезе Законът за националния архивен фонд, ЧСИ всъщност нямат право да предадат важните си документи в държавния архив. А същевременно наредбата, която е по-стара, ги задължава да пазят делата и другите книжа 5 години, дневниците на извършените действия – 25 години, а регистрите на заведените дела – 100 години, а всичко останало да изпратят в Държавния архив.

Сега Министерството на правосъдието, съгласувано с Камарата на ЧСИ, създава друга много важна възможност – след изтичане на срока за съхранение на внесените в архива дела частният съдебен изпълнител да може да запази електронно копие на съдържащите се в тях документи. На практика ЧСИ и сега имат електронно деловодство, но с измененията в наредбата вписванията в него вече придобиват правна стойност. Тази новост е предвидено да стане факт една година след влизането в сила на промените в наредбата.

Друга предлагана промяна е в Наредбата за задължителното застраховане на ЧСИ. С нея изрично се задължават всички ЧСИ да се застраховат за минимум 1.2 млн. лв. Това е сумата, до която застрахователят ще покрие всички имуществени и неимуществени вреди, които съдебният изпълнител е причинил на участниците в изпълнителното производство и на всички трети лица с виновно неизпълнение на задълженията си. Така ще се даде сигурност на всички замесени в изпълнителния процес, че ако пострадат от недобросъвестен ЧСИ, ще бъдат обезщетени от застрахователя до 1.2 млн. лв.

Досега частните съдебни изпълнители се застраховаха според начислените от тях такси за предходната година. Така минималната застраховка варираше от 90 хил. лв. до 1.2 млн. лв. Сега всички задължително ще се застраховат за максималната сума. Изключение е предвидено само за новоназначените ЧСИ, които ще се застраховат за 600 хил. лв.

източник:https://www.dnevnik.bg

Ново 20: Не си платил глоба към КАТ, дават те на ЧСИ!

27 June 2019г.

Частни съдебни изпълнители ще търсят плащане на глобите на нарушителите на пътя. До този момент това бе задължение на публични, чиито такси са значително по-малки. Това става ясно от доклад на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ). В него се споменава, че е взето решение да използва законовата възможност и на друг орган по принудителното изпълнение да събира публичните вземания, освен публичните изпълнители при НАП. Това щяло да увеличи събираемостта на глобите, които дълго време се въртяха около 30-те процента за година. В писмо до министър-председателя и министрите на финансите и вътрешните работи председателят на КЧСИ е мотивирал готовността на частните съдебни изпълнители да помогнат безвъзмездно на МВР и НАП, поемайки събирането на най-тежките случаи на неплатени глоби от нарушители. Идеята на Камарата на ЧСИ за засилване на превенцията спрямо нарушителите на пътя не е нова. Гилдията неведнъж е обръщала вниманието и на институциите, и на обществото, че законът дава възможност на ЧСИ да събират публични вземания на държавата. Навременното изпълнение ще засили превенцията. В писмото до членовете на правителството се посочва, че ако при събирането на публични задължения от страна на публични изпълнители държавата прави разходи, т.е. всички добросъвестни данъкоплатци отново плащат сметката на недобросъвестните длъжници, партньорството с ЧСИ няма да струва нищо на бюджета и разходите ще се покриват само от нарушителите.
източник: https://blitz.bg/

Основни понятия в дейността на ЧСИ

27 December 2018г.

Изпълнителен лист: Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжника /за предаване на имот, плащане на сума, премахване на незаконна постройка и пр./ и задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, в което да се реализира това право. Покана за доброволно изпълнение С поканата за доброволно изпълнение се дава 14 дневен срок, в който длъжникът да изплати доброволно дълга си. Съгласно закона е допустимо в срока за доброволно изпълнение да се извършва запор и опис на имот/движима вещ.
Регистър на публичните продажби: Регистърът на публичните продажби е публична база данни, която предоставя информация за публичните продани на имоти, МПС и движимо имущество, които се извършват от ЧСИ. Съгласно закона (ГПК и ЗЧСИ) всяка публична продан трябва да бъде обявена на интернет страницата на Окръжния съд (по местонахождение на имота/МПС/движимата вещ) и на интернет страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Принудителното изпълнение се прекроява по мярка на длъжника

15 May 2018г.

Промени в процедурата по връчване на съобщения и призовки, преформулиране на критериите за несеквестируемия доход от заплати, пенсии, обезщетения и помощи, повече опции за длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител, някои нови правила за оценките и обезпеченията, облекчени такси. Това са основните предложения в законопроекта на омбудсмана Мая Манолова за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чиято официална цел бе обявена като "ограничаване правомощията на частните съдебни изпълнители, монополите и фирмите за бързи кредити". Проектът е изработен от екип на омбудсмана и внесен официално от парламентарната група на БСП. В проекта има някои добри идеи, много - спорни и опасни, като най-сериозният проблем е именно подходът - промяната в светая светих на правото винаги трябва да се прави много внимателно, а в случая дори нямаше сериозно експертно и обществено обсъждане.

Призоваване с уведомление – само по изключение

Промените предвиждат съобщение или призоваване чрез залепване на уведомление на входа на жилището или на пощенската кутия да може да става по изключение – само ако ответникът не може да бъде намерен след най-малко три посещения на адреса в рамките на един месец, с интервал от една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията задължително трябва да е в неработен или неприсъствен ден. Практически това означава, че призоваването може да се проточи в рамките на един месец, но авторите на законопроекта смятат, че така се създават гаранции, че страните/длъжниците ще бъдат своевременно намерени и уведомени, за да защитят правата си.

По правило в момента лицето, което връчва съобщението или призовката (от призовкар, по пощата или чрез куриер с обратна разписка или от служител на кметството), удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и на кого е връчено. Получателят също се подписва, а отказът да приеме съобщението се отбелязва в разписката. Проблемът е когато страната не може да бъде намерена; тогава се залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Действително този начин на призоваване чрез залепване на уведомление създава риск в големи жилищни блокове и големи населени места и предложените промени в призоваването трябва да бъдат приветствани. Далеч по-безпроблемно е призоваването по този начин в еднофамилни къщи и в малки населени места, но в крайна сметка всичко опира до добросъвестността на служителите, коментират юристи.

Законопрoектът предвижда също така, че когато призованият чрез уведомление (след поне три посещения) пак не се яви да получи книжата или призовката, съдът вече служебно проверява неговата адресна регистрация и ако се установи несъвпадение, разпорежда ново връчване по настоящия/постоянния адрес. Същевременно за съда се създава и задължение да провери служебно и местоработата на ответника и да реши дали да разпореди връчване по месторабота, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Не е съвсем ясно как ще се извършва тази проверка, "място на осъществяване на стопанска дейност" не е легален термин. Същественото е, че предвидените промени в призоваването засягат и исковия процес, те следва да бъдат обсъдени със съдии и адвокати, след като част от тях създават нови задължения за съда и условия за забавяне на едно производство, което е предвидено да е бързо.

Странно звучи записаното в мотивите, че съдът ще назначава особен представител на длъжника в заповедното производство, когато въпреки всички усилия той не е могъл да бъде намерен - заповедното производство е едностранно и длъжникът не участва в него.

Банковата сметка на кредитора – условие за доброволно плащане

Предлага се нов текст, който въвежда като задължителна част от съдебното решение номера на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми. Така на длъжника се дава възможност за доброволно изпълнение, без да се стига до изпълнително производство и натоварване с допълнителни такси и разноски, пише в мотивите.

Същевременно номерът на банковата сметка става задължителен атрибут и в заповедта за изпълнение, която се изпраща с покана за доброволно изпълнение, а в Закона за ЧСИ отново се предлага текст, че върху сумите, които длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. (Такъв текст бе въведен в Тарифата за таксите на ЧСИ преди три години, но падна в съда, защото подобна разпоредба няма в закона.)

Несеквестируем доход

Законопроектът предлага нов лимит на несеквестируемия доход от заплата, пенсия, помощи и обезщетения - суми от тези плащания до размера на минималната работна заплата, постъпили по банковата сметка, са защитени, освен за задължения за издръжка. В тези случаи банката уведомява съдебния изпълнител за причината за неизпълнение на запорното съобщение. Върху сумите от заплата и пенсия над размера на минималната заплата може да бъде насочено принудително изпълнение, но при ограничения, определени в акт на МС, който трябва да бъде приет до три месеца след влизане на закона в сила.

Обжалване

Законопроектът предвижда възможност за обжалване на оценката на недвижимия имот, определена за продан, както и на други действия на съдебния изпълнител, сред които отказите за приключване, прекратяване и спиране на принудителното производство, за замяна на обекта или начина на изпълнение, определяне на трето лице пазач, удръжки при спряно производство и др.

Доста спорно е предложението, според което изпълнението върху вещ или имот автоматично се спира с жалба на всяко трето лице, което твърди, че е техният истински собственик. Това трето лице може да обжалва всички действия на съдебния изпълнител до момента – уведомяване, опис, оценка на вещта/имота и т.н. Представители на Камарата на ЧСИ твърдят, че така всеки недобросъвестен длъжник може изцяло да блокира процеса, докато той реши, като подава жалби от името на свои роднини и близки, с едно голословно твърдение, че става въпрос за тяхно имущество.

Ограничаване на възможността за незабавно изпълнение в полза на банките

Законопроектът предвижда не просто ограничаване на възможността за незабавно изпълнение в полза на банките, но той дава възможност на длъжника с едно голословно възражение да принуди банката да вкара спора в съда, където тя ще трябва да доказва правата си на кредитор по общия исков ред на три инстанции. Наистина в кодекса остава опцията за банките да получат заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установява вземане (която неуспешно бе оспорена пред КС), но длъжникът може с едно възражение да спре изпълнителното производство, започнало въз основа на тази заповед. За целта от длъжника не се иска нито да представи каквито и да е доказателства, нито да внася каквото и да е обезпечение.

Опасенията от възпрепятстване на незабавното изпълнение е в нарастване на процента на лошите кредити като възможна последица. Банките са особен вид стопански субекти, които оперират не само със собствен капитал, но и с този на вложителите, за тях е от особено значение възможността за бърза събираемост, за да могат да поддържат ликвидност. Към момента е трудно да се предвиди как точно ще повлияе тази промяна, но е многозначително записаното в мотивите на законопроекта, че "целта е да се гарантират справедливост, равнопоставеност и защита на длъжниците на банки, които са в невъзможност да погасяват задълженията си".

Представители на фирми за събиране на дългове се представят за ЧСИ

20 October 2017г.

Представители на фирми за събиране на вземания продължават да се представят за частни съдебни изпълнители (ЧСИ) и да оказват психически тормоз над гражданите, предупреждават от Камарата на частните съдебни изпълнители, предаде БТА.
От организацията припомнят, че дейността им се следи от девет институции, в това число - Министерство на правосъдието – чрез два специални инспектората, окръжните съдилища, МВР, прокуратурата, Националната агенция за приходите, Комисията за защита на личните данни и ДАНС.
От началото на 2016 г. до момента ефективно са наложени 73 наказания - 57 глоби, уточниха от институцията с председател Георги Дичев.
Към момента в страната работят 202 частни съдебни изпълнители, назначени след конкурс със заповед на министъра на правосъдието.
Делата в полза на държавата и общините, по които работят ЧСИ, бележат ръст през последните пет години.
Най-много дела образува бизнесът, следват ги тези на държавата и общините, гражданите и накрая – банките.
За 11 години са възстановени на кредиторите над 7 млрд. лева и са внесени над 1 млрд. лева в държавния бюджет, припомнят от браншовата организация.
Сигнали за "мними" ЧСИ в камарата се получават още от 2011 г.
Според закона ЧСИ използват писмена форма на комуникация, като първо връчват съдебните книжа по образуваното изпълнителното дело. Ако някой е получил заплаха за запор на заплата, сметки, възбрана или опис на имущество по телефона, това означава, че някой неправомерно се представя за ЧСИ, припомнят от камарата.

Промени в ГПК, предвиждащи по-голяма защита на длъжниците в изпълнителното производство

20 October 2017г.

Парламентът гласува и прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предвиждащи по-голяма защита на длъжниците в изпълнителното производство, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Депутатите одобриха 4 законопроекта, предложени от „БСП за България”, ГЕРБ, „Воля” и „Обединени патриоти”.


Предложените от „БСП за България” промени създават правна възможност подаденото от длъжника възражение да спира изпълнението и се изключва възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение. Според вносителите, за да се осигури по-голяма защита на длъжниците в изпълнителното производство се предлага те да могат да обжалват по съдебен ред оценката на вещта при публичната продан. В проекта на закон е предвидено и задължително посочване на банковата сметка на ищеца в съдебното решение и на заявителя в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за да се улесни доброволното плащане на присъдените суми. Законопроектът предлага промяна в условията и реда за призоваване чрез удължаване на срока, в който ответникът да бъде търсен, както и броя на посещенията на неговия адрес.


Предвиждат се и промени в Закона за частните съдебни изпълнители, с които се предлага сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, а в случай на доброволно изпълнение в срок да не се събира такса.


От ГЕРБ предлагат промени в подсъдността в изпълнителното производство, a съдебните изпълнители да имат достъп до Национална база данни „Население“ не само по отношение на длъжника, но и по отношение на трети лица, които са задължени да участват в производството като съсобственици, съпрузи недлъжници и ипотекарни кредитори. Проектът на закон предоставя възможност на длъжника доброволно да се издължи, като се намали размера на първоначалната доброволна вноска от 30 на 20 процента от задължението. В мотивите на законопроекта се посочва, че за да се осигури максимална защита на интересите на страните в изпълнителното производство се предлага задължително назначаване на вещо лице при определяне на цената на вещта за недвижимо имущество, както и при продажба на движимо имущество на стойност над 5 000 лева. Предлага се изменение в Закона за задълженията и договорите, с което вносителите се стремят да премахнат фигурата на „вечния длъжник“ чрез въвеждането на десет годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица.
От „Воля” предвиждат промяна в процедурата по призоваване чрез създаването на механизъм, който цели да гарантира, че ответникът ще бъде потърсен на посочения по делото адрес, както и на неговия постоянен и настоящ адрес в рамките на един месец и при поне три посещения, като е предложено поне едно от тях да е в неприсъствен ден. Законопроектът предвижда и възможността възражението на длъжника срещу заповед за незабавно изпълнение със заявител банка, независимо от основанието да спира изпълнението, както и правото на длъжника да обжалва определената от съдебния изпълнител оценка на недвижимия имот, както и отказа за приключване, прекратяване и спиране на принудителното изпълнение.
„Обединени патриоти” залагат промяна в начина на връчване на уведомления и съдебни книжа, в изпълнителното производство и в касационното обжалване. Техният законопроект акцентира върху обществените очаквания за справедлив процес, като се вменява в задължение на Касационния съд да посочи противоречива практика, да обобщи съществуващата такава и да се произнесе по съществото на спора. По отношение на изпълнителното производство се предлага вменяването на задължение за заявителя да посочва банкова сметка, по която да се преведат заявените суми, и премахване на възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение.
Законопроектът предлага и уеднаквяване на размера на държавната такса по искове за собственост и по облигационни искове, като се прецизира разпоредбата относно несеквестируемия доход.

Промените в ГПК може да са в ущърб на малките длъжници

20 October 2017г.

Промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) може да са в ущърб на малките длъжници, алармираха от Камарата на частните съдебни изпълнители. Тази група хора ще попаднат в ръцете на нерегламентирани събирачи, а големите длъжници ще имат защита и практически ще бъдат облагодетелствани, обясниха от съдебното изпълнение, предаде БТА.
С идеята таксите да не надвишават задължението, ще се стигне до там, че малките задължения няма да могат да бъдат събрани.
Според председателя на камарата Георги Дичев, ако бъдат приети предложените текстове, съдебното изпълнение ще бъде ликвидирано, а работата на съда обезсмислена.
Така например към дълг от 100 лева биха се начислили такси и разноски почти толкова, колкото и по сега действащия закон. Разликата е само 10 лева разноски. Юрисконсултските възнаграждения трябва да бъдат премахнати, защото тези пари не отиват в юрисконсултите, а в работодателите им, каза Дичев.
От камарата припомнят, че ако се разшири кръгът на обжалване на действията на ЧСИ е възможно да се стигне практически до блокиране на работата на съдебното изпълнение.
Дичев обясни, че е неприложимо предложението да се блокира имущество само в размер на задължението.
Камарата на ЧСИ не е поканена на обсъждането на промените в ГПК. Ние също искаме промени в ГПК, каза Дичев. Но с предложените текстове се отваря широка врата за намеса на изпълнителната в съдебната власт, допълни той.
От камарата припомниха, че има и друг законопроект, който е обсъждан в правосъдното министерство и в него са участвали редица юристи. Чрез него се постига баланс между интересите на длъжника и кредитора, а и не се поставя под съмнение работата на съдебното изпълнение. А освен всичко останало длъжниците имат още по-добра защита. Едно от най-важните неща е защита на социалните плащания - пенсии, майчински и други помощи.
От известно време има кампания срещу частното съдебно изпълнение, насажда се омраза към нас. Положението в канторите е нетърпимо, длъжници влизат в канторите със заплахи, отказват да плащат с мотива "че всеки момент щели да ги закрият". Непонятно е как политици рушат държавността в страната, коментира Дичев.

Как да купите имот от частен съдебен изпълнител?

31 May 2019г.